50 years

ИСТОРИЯ

ПОЛОВИН ВЕК БЪЛГАРСКА КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ
М. Хлебарова, Ст. Данев, К. Цачев

Българската клинична лаборатория /БКЛ/ има сравнително кратка история. Независимо от това тя добива висок престиж още в първите години на създаването си поради няколко причини:

- тя е еманация на клиничните дисциплини, чийто доайени проф. Моллов, Чилов, Киркович, Пухлев, Ташев, Цончев, Ватев, Киров и др. навременно оценяват значението й като подкрепят по-нататъшното й развитие.
- 30-тината пионери на БКЛ се отличават с висока компетентност, себеотрицание, трудолюбие и колегиалност. Личният им пример увлече нарастваща лавина от последователи, които извоюваха престижа на нашата дисциплина в България.
- в първите години от създаването си БКЛ намери широко международно признание и беше интегрирана в авторитетни структури, като Световната федерация по клинична химия /IFCC/, СЗО, IUPAC и др., които отвориха широко вратите си за обмяна на опит, специализация и научно сътрудничество. В резултат клиничната лаборатория у нас стана инициатор на редица международни начинания: организирането на научни и учебни проекти по линия на ТЕМПУС, СЗО, CEEPUS, учредяването на Балканската федерация по клинична лаборатория и др.

  ПЪРВИТЕ СТЪПКИ за изграждането на БКЛ започват от края на 19 век, когато се учредява Българския лекарски съюз. Много от неговите основатели съставят първата генерация български лекари, като д-р Д. Моллов, д-р Д. Павлович, д-р П. Ораховац, д-р Ив. Кесяков, братята Георги и Хр. Золотович, които полагат големи усилия за изграждането на първите болнични бази, като Александровска болница, Военно медицинска академия /днес нейн патрон е ученикът на Боткин, Пирогов и Склуфасовски , д-р Георги Золотович/, Червен кръст /днес И-т “Пирогов”, Пловдив и др.
  Александровска болница е била до 1904 г. база за подготовка на фелдшери, сестри и акушерки, а до 1917 г. – и за опреснителни курсове за лекари. С указ № 21 на Цар Фердинанд от 1917 г. Александровска болница става база на новоучредения Медицински факултет. През 1918 г. първият ръководител на Катедрата по педиатрия доц. Хр. Павлович внедрява едноименната проба за белтък в ликвора. Същия е син на д-р Д.Павлович, лекар-възрожденец, председател на Софийското лекарско дружество и старши лекар в Александровска болница.
През 1918 – 1938 г. се основава и укрепва Катедрата по вътрешни болести от големия клиницист проф. В. Моллов. Същият наследява от баща си – Д. Моллов афинитет към лабораторния анализ и обзавежда катедрата с 3 лаборатории: клинична, микробиологична и изосерологична, както и с рентгенов кабинет. Изразеният му интерес към химически анализ в медицината се подхранва от една страна от примера на баща му, който създал първата химическа лаборатория към Медицинския съвет и от друга страна от близкия му колега и приятел проф. Танхаузер – светило в областта на обмяната на веществата и нарушенията й. Още през 1910 г. той описва черноводната треска при малария като реакция на СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТ към хинина! Това става 40 години преди да се открият еритроцитните ензимни дефекти, които са в основата на тази “треска”.

  Важни са и приносите на основателя на Катедрата по физиология – проф. Д. Ораховац – той открива ролята на слезката в хемопоезата и въвежда минимум от хематологични техники на студентите от ІІ курс по медицина. Баща му д-р П. Ораховац като виден общественик и председател на Българския медицински съвет осигурява средства за строежа на 35 болници, вкл. някои сгради на Александровска болница.

   През 1927 г. д-р Христо Кесяков издава първата книга по клинична лаборатория. Баща му д-р Иван Кесяков е допринесъл много за изграждането на окръжните болници във Видин и особено - в Пловдив, където е бил окръжен лекар и кмет. Третата генерация от тази фамилия – д-р Душко Кесяков е един от първите наши лабораторни лекари – до края на живота си работи като завеждащ .лабораторията на Студентска поликлиника.

  Изключително важна роля за развитието на БКЛ има проф. Чилов. Като приемник на проф. Моллов той ръководи Катедрата по вътрешни болести от 1940 г. до 1955 г. и издава уникалното ръководство по КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ, претърпяло 5 издания. Неговите КЛИНИЧНИ БЕЛЕЖКИ го поставят между първите автори в света, обсъждащи ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА СТОЙНОСТ на отделните клинично-лабораторни показатели. В редактирането на ръководството активно работи като стажант-лекар Йордан Тодоров. Голям принос за развитието на клиничната лаборатория имат и неговите ученици И. Младенов, Б. Койчев, К. Ноев, М. Пипано и Д. Данчев. Последният има важна роля за дообзавеждането на лабораторията до “Чиловата клиника”, бившата Катедра по физиология.

   През 1945 г. в Пловдив се създава Медицинския факултет “П.Хилендарски” със съотв. Филиални клинични лаборатории. През 1964 г. се изгражда ЦНИЛ /централна научно изследователска лаборатория/ на ВМИ – Пловдив.
Важна подготвителна роля има и изграждането на клинични лаборатории към Военна болница – София /д-р Н.Енев/ и Пловдив /В.Григоров/, окръжните болници в София /д-р Язова/ във В.Търново /д-р Ж. Габровска/ и др. както и изграждането на филиални лаборатории към някои катедри на Медицински Факултет – София:

- към детска клиника /д-р Й. Тодоров/
- към пропедевтика на вътрешните болести /д-р А.Стефанова – завършила химия и медицина/
- към Пухлевата клиника /д-р Д.Дочев/ и др.

Особено интензивно се изграждат ОСНОВИТЕ НА БКЛ през 50-те години на миналия век, благодарение на три законадателни акта:

- през 1949 г. със Заповед отпечатана в бр. 29 на Бюлетина на МНЗ се дава право на специалност по МЕДИЦИНСКА ЛАБОРАТОРИЯ, по-късно ПРЕИМЕНУВАНА в КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ. Това право се пресъжда на първите 15 български лабораторни лекари;
- през 1950 г. с Указ 523 на Президиума на НС се учредява Институтът за специализация и усъвършенствуване на лекарите /ИСУЛ/ като висше учебно заведение в сграда на тогавашната Работническа болница на ул. “Бяло море” № 8. Година по-късно се създават и двете централни лаборатории на ИСУЛ:
- по цитоморфология, ръководена от доц. А.Даскалов, в която работят Е.Иванов и Х. Пандов
- биохимична ръководена от хим. Д.Кокалов, в която асистенти са д- М.Хлебарова и хим. Л.Лилов.

В тези бази се провежда през есента на 1951 г. първият 4-месечен курс по СДК с участието на 14 лабораторни лекари – бъдещи ръководители на основни звена в София и страната.
До 1957 г- легловата база на ИСУЛ се осигурява с лабораторни изследванияот ЦБЛ с широк набор от клинично-химични изследвания на високо европейско ниво само от двама асистенти и двама лаборанти. Илюстрация на техния РЕФЛЕКС НА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ е фактът, че само една година след 1956 г., когато Ла Дю, Вроблевски и Кармен съобщават за повишени активности на двете трансаминази в серум на болни с миокарден инфаркт и остри хепатити М.Хлебарова внедрява в ИСУЛ изследването на ГОТ и ГПТ. В следващите години редица колеги възприемат този рефлекс на изпреварваща информация и бързо внедряване на нови методи.

През 1956 г. двете лаборатории се обединяват в Централна,
която прераства в 1957 г. в Катедрата по клинична лаборатория с ръководител доц. Й. Тодоров.
През 1961 г. се издава третият исторически документ – със Заповед на МНЗ № 2536 се създават Републиканските научно -медицински дружества /РМНД, сега преименувани в Български дружества – БД/. На 16 ноември същата година в аулата на ИСУЛ се свиква учредителната конференция, ръководена от доайена д-р Ив.Младенов, която утвърждавва Устава на РНМД по КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ с ръководство от 7 души и председател доц. Й.Тодоров.
Основават се и 4-те клона на Дружеството с избиране на техните първи представители:
София /Н.Енев/, Пловдив /В.Григоров/, Плевен /Е.Бояджиев/ и Варна /П.Панайотов/. Тези клонове стават стожерите на БКЛ, бази за изграждането на 5 университетски централни лаборатории, от които 4 прерастват в катедри.
Започва интензивна внедрителска, научна и учебна работа на ТАНДЕМА КАТЕДРА - РНМД и неговите членове. За 16 години в Катедрата на ИСУЛ се провеждат 22 курса за специалност с продължителност 5 до 6 месеца с признаване специалност на 380 лабораторни лекари, които изграждат гръбнака на лабораторната мрежа. Провеждат се и 13 профилирани курсове с участието на 165 лекари-специалисти. По-късно се въвежда и специализацията по КЛИНИЧНА ХИМИЯ за химици, биолози и фармацевти. Работата по СДК се провежда от 18 преподаватели, профилирани в различните раздели на клинична химия /В. Каракашева, М. Огнянов, К.Скашокова, С.Данев, В.Иванов, Е.Накова, Р.Панчева, Г.Райдовски/, хематология и цитология /П.Кузманова, О.Златарев, М.Пенев, Р.Савова/ и патобиохимия /М.Хлебарова, Л.Динков, А.Киряков, А.Цончева, И. Кременски и Л.Калайджиева/. По-късно в учебната работа се включват и работещите във филиалната лаборатория по нефрология Сл.Димитрова и К.Цачев, както и Н.Койчева и др.

За укрепването на БКЛ важна роля има издаването на съответни ръководства, учебници и монографии и провеждането в София на 7 национални конгреси по клинична лаборатория през 1970, 1975, 1981, 1986, 1991, 1997 и 2002 г.
Още на първия конгрес има голямо международно участие от близо 50 чуждестранни докладчици, включващи имена като проф. Бенхолдт /автор на едноименната проба за амилоидоза/, Кон /създател на електрофорезата върху целулозо-ацетат/, Д.Кутер /пионер на експресни тестове/, на водещи специалисти от Москва /А.Петрова, В. Меншиков, Л. Громашевския и др./, Хале /проф.Хашен – виден ензимолог и приятел на БКЛ/, Прага /проф. Хомолка, д-р Бабюк/, Париж /проф. П.Грабар/ и др.
Особено голям ефект произведоха два изпреварващи доклада:
- на проф. Елдрян /Осло/, открил с помощта на ГАЗ-МАССПЕКТРОМЕТРИЯ –техника 3 нови генетични дефекти в обмяната на мастните киселини – въпрос добиващ днес особена актуалност особено у нас, където Кременски описа генетични дефекти на средно- и дълго-верижните мастни киселини /САД и IСА/
- на д-р Ефремов, проучил нови хемоглобинози с помощта на молекулярно-биологични методи в САЩ. По-късно той оглавява в Скопие едноименната лаборатория и съвместно с лабораторията на Кременски описва нови дефекти на бета-хемоглобиновия ген при таласемии.
На следващите конгреси, както и на редица други международни прояви у нас и в чужбина контактите с чужбина се задълбочават с голямата помощ на проф. Мос /Лондон/, проф. Коломбо /Берн/, проф. Райнауер /Дюселдорф/, проф.Щам, проф.Зайдел /Германия/, проф. Броутон /Бирмингам/ проф. Тиле /Дрезден/, д-р Гьоте и д-р Грюцман /Берлин/ и др.
С тяхното активно съдействие както и на фондациите ДААД, Хумболдт и на международни организации, като СЗО и IFCC се провеждат над 150 специализации в Източна Европа, западните страни и САЩ.
За международната интеграция на БКЛ важна роля има приемането на Дружеството за член на IFCC през 1978 Г.
В следващите години усилията се насочват към възловите проблеми на автоматизацията, стандартизацията и качествения контрол при активната дейност на Експертния Съвет към МНЗ и 4-те клона на НМД. Особено мощен тласък на развитието на БКЛ даде курсът по линията на IFCC, изнесен през 1992 г. от блестящите лектори проф.Броутън и Х.Пандов в София, Пловдив и Варна.
Курсът по лабораторен МЕНИДЖМЪНТ запозна българските колеги и тези от Турция, Гърция, Словения и Албания с основите на добрата лабораторна практика, осигуряването на качеството, остойностяването на лабораторните изследвания и акредитацията. На заключителната среща на курса във ВМА П.Броутън и Х.Пандов горещо подкрепиха нашата идея за учредяване на Балканска федерация но клинична лаборатория /БФКЛ/. Идеята беше горещо подкрепена с тостове.
През 1993 г. тази идея става реалност – БФКЛ се учредява от 120 участници на учредителния й симпозиум в София, като неин първи домакин през 1993-1996 г. е нашата страна. Първи председател на БФКЛ е С.Данев, а нейн секретар К.Цачев.
През следващите години се провеждат още 13 симпозиуми с нарастващо участие, съотв. в Истанбул, Струга, Будва, Йоаннина, Пловдив, Англия, Синая, Йоаннина, Охрид, Белград, Нептун/Румъния/, Тирана, София.
С богатите си научни и социални програми тези симпозиуми обединяват над 400 лабораторни специалисти от нашия регион и от Западните страни в т.ч. изтъкнати имена като проф. Сиест, проф. Маккуин, проф. Мюлер, проф. Ефтимов, проф.Райнауер, проф. Гудер, проф. Прайс, проф.Брунс, проф.Олерих, проф. Уолсон и др. Важен момент в развитието на БКЛ и БФКЛ беше конгресът на IFCC в Лайпциг, на който 3 от Балканските страни бяха приети за членове на IFCC, като БФКЛ стана асоцииран член на същата.
Много полезна инициатива беше проектът ТЕМПУС по молекулярна биология през 1994 – 1947 г координиран от България, включващ медицинските факултети на София, Пловдив, Бон и Намюр. Този проект даде началото на две нови лаборатории по молекулярна биология в София и Пловдив, 3 симпозиума, няколко дисертации и редица ценни публикации. Без неговия сплотен екип и особено на И.Кременски, В.Ганев, С.Данев, проф.Ватой, проф. Начев, проф. Наков, доц. Лалчев както и проф. Н.Атанасов и проф. Цветкова /Пловдив/ този проект не би могъл да се осъществи.
Важна роля за укрепването на БКЛ имаше участието й в заседанията на Българската национална академия по медицина, на които почетни титли получиха изтъкнати чуждестранни учени като проф. Олерих, проф. Ф. Уолън, проф.Ефремов и проф. Зайдел
Вторият проект ТЕМПУС 1995-97 г. даде импулс на преподаването на КЛИНИЧНА ХИМИЯ по образеца на Великобритания. При активното съдействие на неговия домакин – проф.Питърс /Лондон/ и К.Цачев, А.Цончева и С. Данев този проект даде начало на ползотворно научно сэтрудничество.
Проектите CEEPUS по КЛИНИЧНА ХИМИЯ координиран от проф. Д.Юретич със съдействието на доц. Цончева и С.Данев и по КАПИЛЯРНА ЕЛЕКТРОФОРЕЗА, координиран от Е.Цветанова имаха също важен полезен ефект.
Какъв е крайният продукт от развитието на БКЛ в течение на тези 50 години? – изградена е мрежа от над 500 клинични лаборатории , в-т.ч. 5 университетски централни лаборатории, 4 от които имат статут на едноименни катедри. В рамките на тези звена или самостоятелно са създадени 20 профилирани клинични лаборатории, свързани с имената на над 80 специалисти с голям авторитет у нас и в чужбина. Ще набележим само някои основни белези на същите:
- ПЕДИАТРИЧНАТА КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ. има водеща роля за развитието на БКЛ. Нейните доайени – Й.Тодоров, А.Каракашов и Е.Вичев са автори на ръководства и книги с изключителна стойност, като напр. „КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ”, претърпяло 5 български, 2 руски и 1 немско издание. Важна роля имат и книгите на Й. Тодоров КЛИНИЧНА БИОХИМИЯ/съвместно с М.Хлебарова/, ЛИКВОРНА ДИАГНОСТИКА /съвместно с П.Нинова/, ФАРМАКОБИОХИМИЯ /съвместно с В.Петков/ и ФУНКЦИОНАЛНА ДИАГНОСТИКА, на А.Каракашов и Е.Вичев върху МИКРОМЕТОДИ В КЛИНИЧНАТА ЛАБОРАТОРИЯ, ръководството по КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ с редактори А. Каракашов и Х.Пандов, две монографии на Л. Христов и др.
- ЛАБОРАТОРИЯ „ЕНЗИМНА ДИАГНОСТИКА” с едноименна монография и с ред публикации на М.Хлебарова, вкл. ръководството по Патобиохимия и ценните научни разработки на Е.Цветанова, Ю.Йорданова, Н.Атанасов, Б. Дишлянова и др. – върху ензимите и тяхните изоформи очертават ясно профила й
- ЛАБОРАТОРИЯ”МОЛЕКУЛЯРНА ПАТОЛОГИЯ” е продукт на посочените две лаборатории; изключителни са заслугите на И. Кременски и Л.Калайджиева за прерастването й в самостоятелно направление с виксок маждународен авторитет
- ЛИПИДОЛОГИЯТА с пионери И. Горанов и А.Киряков. Последният има и заслуга за ортганизиране на ежегодни симпозиуми и периодичното издаване на сп.АКТУАЛНА ЛИПИДОЛОГИЯ. Важни са и заслугите на В.Орбецова, Н.Дончева, Керековска и др.
- НЕВРОЛОГИЧНАТА КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ с пионери
Е.Вичев, Е.Цветанова и В.Тодоров, както и Д.Боева. „ЛИКВОРНАТА ДИАГНОСТИКА” на Е.Цветанова претърпя 2 български и 1 руско издание, а проучванията й върху миопатиите са много актуални и днес.
- ХЕМАТОЛОГИЯТА като централен раздел на БКЛ е свързан с пионерската дейност на А.Даскалов и П.Кузманова и техните последователи М.Пенев, Т.Цветкова, Гекова, Лазарова, Р.Савова, М.Касабова, Малинова, Ц.Арсов и др. Повечето от тях са профилирани и в цитохимията. Особено значение има внедряването на проточна цитометрия от Т. Цветкова-автор на едноименната монография и редактор на ръководството „АНАЛИТИЧНИ ПРИНЦИПИ”, което е посветено на 50 годишнината на БКЛ.
- ХЕМОСТАЗЕОЛОГИЯТА с пионери Н.Енев и А. Дойчинов при активното участие на М.Пенев, В.Иванов, А. Петров и др.
- ОЛИГОЕЛЕМЕНТИ с пионери В.Каракашева и К.Цачев, който разшири спектъра им и е съавтор на международни проекти в областта на обмяната на желязото със значими резултати.
- ЛЕКАРСТВЕН МОНИТОРИНГ с водещата роля на Д.Свинаров като внедрител, съавтор на международни проекти с Германия /проф.Олерих/ и САЩ /проф. Уолсън/ при съдействието и на д-р М.Шипкова.
- ОНКОЛОГИЧНАТА лабораторна диагностика, създадена от Х.Пандов беше разгърната от Т.Шипков, както и от д-р Чурешки.
- ЕНДОКРИНОЛОГИЧНАТА ДИАГНОСТИКА, започната от М.Ночева беше доразвита от А.Цончева, както и от П.Ангелова и др.
- ПОРФИРИНИ – с пионери Б.Иванов и Д.Аджаров, чиято лаборатория се ползва с голям международен авторитет.
- ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ в ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЯТА И НЕФРОЛОГИЯТА – водеща роля на Д.Дочев М.Огнянов, Т. Шипков, В.Каракашева, Л.Динков, С. Димитрова, К.Цачев и Л.Ламбрева.
- СПЕШНА МЕДИЦИНА И ХИРУРГИЯ с пионери д-р Кожухарова, Д. Димитров доразвита от И. Апостолов, М.Орбецова и А.Киряков. Последните последователно оглавяват бившата лабораторна база на Катедрата в ИСУЛ и допринася за нейното реорганизиране в условията на спешната медицина.
- СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ БОЛЕСТИ И ХИРУРГИЯ – П.Керешка, И. Паскалева, Хр.Дочева.
- ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ – М.Романов, К Шубаров, Р. Кочева, Бакалова и др.
- ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ – д-р Д.Чаръкчиев.
- КЛИНИЧНА ИМУНОЛОГИЯ – оформя се като самостоятелна дисциплина при активното съдействие на М.Огнянов, Й.Стоичков, И.Алтънкова, М.Балева и Е. Наумова.
- СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН – направление създадено от К.Проданов, доразвито от П.Дукова.
През последните години Българското дружество по клинична лаборатория развива активна дейност в областта на стандартизацията на лабораторните изследвания, осигуряването на качеството и акредитацията.
Разработен и утвърден е Медицински стандарт по клинична лаборатория и е подготвена документация за акредитация на медицинските лаборатории по международния стандарт ISO 15189. Създадената от Българското дружество за осигуряване на качеството в медицинската лаборатория /КДЛ/ Национална система за външна оценка на качеството на лабораторните изследвания се разви така, че в нея вече участват почти всички клинични лаборатории в страната. Системата получи международно признание с участието си в проекта IMEP-17 на Института за референтни методи и материали на Европейския съюз както и почетния медал на INSTAND, най-старата и най-голяма референтна организация в Европа.
Българското дружество по клинична лаборатория съвместно с КДЛ и Катедрата по клинична лаборатория и клинична имунология организираха няколко национални конференции/Боровец 2003, Пампорово 2004 и Албена 2005/ посветени на проблемите на стандартизацията и осигуряването на качеството. Лектори на тези конференции бяха изтъкнати специалисти от чужбина като проф. Р.Рей /САЩ/, проф. Х.Райнауер, проф. Е.Виланд, проф. М.Олерих, проф. Д.Зайдел/Германия/ и др.
Изминалият дълъг и сложен път на БКЛ показва, че тя може да продължи да се развива и в бъдеще със същите темпове. Залог за това е запазването на традициите, създадени от нейните основоположници. Убедени сме, че БКЛ ще достигне нови върхове във 21-я век, век на високоефективните методи, протеома, генома и генното инженерство.